Имало едно време един чорбаджия. Той бил много богат, но малко чалнат в ума.
Та чорбаджията трябвало да занесе голяма торба с пари в града. Парите били много, торбата – тежка… Накарал той аргатите си да натоварят торбата на коня и да му помогнат да се качи и той. Тръгнали, но кончето се уморило – зер торбата висяла от едната страна и на животното му било неудобно.
Уплашил се чорбаджията да не се поболее кончето. Затова прехвърлил и двата си крака от едната страна на седлото, а торбата висяла от другата.
Пътували, пътували… Неудобно му било на чорбаджията да язди така, но не се сещал какво да прави.
След малко стигнали чешма. Тя била под сянката на голямо дърво, а водата тихо ромоняла. Решил чорбаджията да спре, да пийне студена водица, да напои кончето и да поседи под сянката.
До чешмата тъкмо бил спрял един сиромах. Чорбаджията го извикал да му помогне за да слезне от коня. Пийнали водица, отпочинали, дошло време за тръгване. Чорбаджията поискал от бедняка да му помогне и да го качи на коня. Седнал пак на една страна. Учудил се сиромахът:
– Чорбаджи, от одеве те гледам, защо си натоварил торбата от едната страна, та не можеш да си яздиш спокойно?
– Че как да я натоваря, бре човече? – учудил се чорбаджията.
– Завържи торбата, раздели парите на две и я преметни през гърба на коня като дисаги – поучил го беднякът.
Така и направили. Чорбаджията яхнал кончето нормално и продължил пътя си. Тъкмо се зарадвал, че ще пътува по-лесно, но се замислил: „Тоз човек требе да е много умен, виж какъв съвет ми даде. А щом е умен, требе и да е богат. Я да се върна и да го поразпитам“.
Обърнал кончето чорбаджията и срещнал по пътя бедняка. Спрял се и го заговорил:
– Абе момче, ти умен съвет ми даде. Сигурно си много богат, щото умен бедняк няма.
– Ха-ха-ха – разсмял се човекът. – Господ ни е богат, чорбаджи, а ние сме сиромаси, аргати сме.
– Бре! Значи си сиромах, тъй ли? Я бърже ми помогни да сляза, и да закачиш торбата така, както си беше по-преди. Щото аз от бедняци ум не ща!
Беднякът се усмихнал, помогнал, а чорбаджията пак яхнал кончето по неудобния начин…
Ето и друга приказка за хора и животни – „Правдата и Кривдата“.
