Всеки ден някой води диалог с някого. Пряко, по телефон или чрез друго средство за комуникация (такива в наше време не липсват). А понякога просто разговаряме със себе си. Сигурно има какво да си кажем…
- Изпратихме детето при нашите на село. Останахме двамата със съпруга ми. Сами. Планирахме си вечерта – първо сериала ми, после футболния му мач. Само че токът спря за няколко часа. Стояхме в тъмното и си говорихме. Направо не мога да повярвам! Той бил толкова интелигентен човек!
Дори и да не искаш, винаги можеш да подслушаш нечий разговор. Дали понякога казаното не ни засяга? Можем ли да тълкуваме думите правилно?
- Свечеряваше се. Младата дама закъсняваше. Реши да съкрати пътя и да мине напряко през парка. Естествено, лампите бяха изпотрощени, а тъмнината почти бе обгърнала околността. Стисна чантата си и закрачи смело напред.
– Стой! – чу се вик иззад храстите. Тя спря уплашено.
– Клекни!
Тя приклекна.
– Легни! Легнииии!
Бе влажно и мръсно, но тя легна. Сърцето й лудо биеше…
– Напред! Пълзи!
Тя запълзя, клоните деряха лицето и ръцете й…
– Стой! Стани! Легни! Пълзи! Напред, пълзи!
Уплашена до смърт, изпълняваше командите машинално. Изведнъж видя пред себе си два крака, обути в кубинки. Погледна нагоре – пред нея стоеше як здравеняк с остригана глава. Разтрепери се и…
– Госпожо, добре ли сте? Мога ли да Ви помогна? Вече няколко минути тренирам кучето си и Ви наблюдавам, но през цялото време Вие така и не успяхте да се задържите на краката си…
Най-интересни са подслушаните разговори между непознати. Няколко изречения и… имаш чувството, че познаваш тези хора от години.
- В автобуса:
– Моля, госпожо, заповядайте, седнете.
– Ти да не си от село? – поглежда го намръщено жената.
– Да, как познахте?
– Гражданин не би ми отстъпил мястото си!
– Като гледам… Вие май не сте от село, а от град…- не й остава длъжен мъжът.
– Как познахте?
– Само гражданка ще седне, без да се усмихне и да благодари!
Диалозите между представителите на различни поколения често са с неочакван край. И почти винаги са предизвиквали усмивки.
- – Дядо, къде ми е фенерчето?
– За какво ти е?
– Отивам на нощна среща в парка!
– На твоите години аз отивах на нощна среща без фенерче.
– Като гледам баба… май наистина си я избирал на тъмно. - – Преди години си водех интимен дневник – споделя опита си бабата с внучката.
– Сега никой не прави така, бабче – усмихва се внучката. – Днес просто допълваме базата данни.
Какви ли не диалози можеш да чуеш пред щандовете на магазините. Клиенти и продавач-консултанти – всякакви…
- Възрастна жена влиза в магазин и застава пред щанда за риба.
– Момиче, тази риба става ли за нещо?
– Че тя е жива, госпожо! Вижте я, още мърда.
– Абе то и аз съм жива и още мърдам, ама…
И като заговорихме за възрастните хора…
- Моят дядо бе забележителен човек. Никога не е стъпвал при лекар. Винаги се самолекуваше, четейки от прастара медицинска книга с рецепти. Отиде си от този свят на 90 години поради печатна грешка в книгата…
Имате време и желание за още анекдоти? Прочетете и „За животните и хората“.