Пак грее слънце. И пак заведенията са затворени. Вирусите отново се размножават. Време е за поход в мрежата… А ако сме на дистанционна работа в домашния офис?

• Работа от дома? Хоум-офис? Ех, как ми омръзна тази кухня! Искам да отида в хипермаркета и да купя два чувала по 10 кг „Храна за мъже, балансирана, за едри породи“.
• Ставам сутринта, домашният офис ме зове, но… трябва да заведа детето до детската градина. А ме мързи, ах, как ме мързи. Казвам на съпруга ми:
  – Ето ти пет лева, заведи детето на градината.
  Настъпи тишина. Тогава детето отговори:
  – Дай ги на мен, мога да отида и сама!

Когато сме у дома глобалната мрежа ни прави част от света. Но дали не ни пречи да видим човека до нас?

• Нищо не може да помогне на домакинството по-добре от изключения интернет.
• Забелязвам, че през почивните дни активността в социалните мрежи е по-слаба. Очевидно хората си имат работа, а не трябва просто да седят на работните си места…
• Готова ли си да бъдем заедно онлайн, в здраве и болест, в радост и мъка, в богатство и бедност, докато мрежата не ни раздели?
• Имаше у дома един нормален човек. Успяваше във всичко, помагаше на всички, готвеше вкусни манджи… Това беше баба. Купихме й таблет… Уви, човекът вече не е същият.
• Мъж се връща от работа:
  – Как прекара, съкровище?
  – Ами изпрах, сготвих, измих прозорците, минах с прахосмукачката, избърсах праха от етажерките… Но ако и утре забравиш да платиш сметката на мобилния оператор, твоето съкровище ще те убие!
• Баба ми е като компютър. Ако не взаимодействаш с нея 15 минути, превключва на спящ режим.

С или без глобална мрежа, колкото повече време отделяме на любим човек, толкова повече неща узнаваме за него. И защо ли се учудваме, че ги узнаваме едва сега…

• Жената е като котката. Разбира всичко, но не изпълнява команди. Някои пък казват, че е като отворена книга, написана на китайски – виждаш всичко, но не разбираш нищо.
• Ако мъжът седи тихо, той мисли. Ако жената седи тихо, тя вече нещо е намислила.
• Умната жена никога не крещи. Разпорежданията трябва да се дават кратко, ясно и спокойно.
• – Мамо, знаеш ли как бедното животно се е мъчило, за да можеш да носиш тази кожена шуба?
  – Не говори така за баща си!
• Страх ме е да оставя детето при баба му – такъв теч на информация започва…
• Занимавам се с бокс. Съпругата ми – с кикбокс. Толкова години не сме се карали…

Животът под един покрив на различни поколения никога не е скучен. Особено ако има и домашни любимци…

Тъкмо си научих и щях да пускам компютъра, но… Баба се скара на дядо. Дядо се скара на татко. Татко се скара на мама. Мама се скара на мен. Аз се скарах на котката. Котката се изпишка в чехлите на баба. Баба си обу чехлите… и всичко започна отначало.

Шефът го няма? Имате няколко минути за още анекдоти? Прочетете и „Подаръци, подаръци…“. И се ослушвайте дали шефът вече не е пред вратата!