За животните и хората

Лесно им е на хората днес. Ако не могат да открият любящо същество сред себеподобните си, могат да си потърсят четириног домашен любимец.  Домашните любимци в много случаи са за предпочитане – послушни са, любвеобилни са, разсмиват ни… Но дали винаги са наясно с поведението на стопаните си?

  • Кучето приклекна на алеята и удовлетвори естествените си потребности…
    Стопанинът му извади торбичка и бързо почисти след него…
    Кучето се обърна, подуши, не видя нищо…
    „Ама че работа… – замисли се то. – Пак ли трябва да се напъвам?“

Всеки ден срещаме двойки човек – домашен любимец, които си говорят за нещата от живота. Очевидно се разбират добре… Какво ли си споделят? А може би хората и животните си разменят съвети?

  • Мъжът се прибира от родилния дом. Радостен, но и разтревожен, трудно си намира място. Ту сяда на стола, ту се разхожда между стаите, ту надига чашката…
    – Как мина всичко – пита го домашната му котка. – Момче или момиче? Добре ли изглежда? Колко тежи?
    – Не питай! – едва простенва мъжът. – Тризнаци! Какво ще правим сега, как ще ги издържам… Апартаментът е малък, къде ще ги настаним?
    – Да ти имам проблемите – успокоява го котката. – Ще ги раздадеш на приятели!

Децата са големи почитатели на домашните животинчета. Готови са да прегърнат всяко улично котенце и да си го занесат у дома. Но…

  • – Мамче, хайде да си вземем котенце!
    – Не съм съгласна. Ще порасне, ще се крие и пишка по ъглите, ще цапа апартамента.
    – Ами да си вземем тигърче!
    – И то ще порасне… Но тогава май ние ще трябва да се крием и да пишкаме по ъглите…

Мислите ли, че приятелите на животните са приятели и помежду си? Би трябвало, но…

  • Странни неща се случват напоследък пред блока. Бабите, които хранят уличното куче всеки ден са карат с бабите, които хранят бездомните котки… Кога ли ще стигнат до консенсус?

Едва ли има дете, което да не знае, че го е донесъл щъркелът. И все пак…

  • – Тате, откъде идва малките слончета?
    – Ами, как да ти го обясня по-просто… – замисля се таткото.
    – Само не ми казвай, че ги е донесъл щъркелът! Щъркел не може да вдигне цяло слонче!

Едно птиченце ми каза… Тези птиченца май знаят всичко!

  • – Гошко, едно птиченце ми каза, че май си започна да пушиш! – провежда сериозен разговор майката.
    – Така като гледам… Май ти си се напушила… Щом вече си говорите с птиченцата!

Има ли телепатична връзка между хората и животните? Някои са убедени, че има.

  • Между приятели:
    – Все си мисля, че между мен и кучето ми има някаква връзка. Вчера то си нарани лапичката, а до вечерта и мен ме заболя крак…
    – Стига глупости! Утре ще водя моето да го кастрират!

Не минава ден, в който да не споменем животните. Или с добро, или за лошо…

  • Малчугани разговарят на детската площадка:
    – Снощи мама каза на татко, че е говедо. Той пък й отговори, че е гъска.
    – И какво от това?
    – Ами, като се замисля… кой ли съм аз всъщност?

Научихме се да летим в небето като птици. Научихме са да плуваме в морето като риби. Сега ни остава да се научим да живеем на земята като хора.

 

Търсите още анекдоти, нали? А прочетохте ли „Извънредни ситуации“?