От малки ни учат, че трябва да казваме само истината. Затова днес ви предлагаме поредната приказка за хора и животни, в която ще разкажем за един честен човек, който винаги правел точно това – казвал истината.

Имало едно време някой си, който обичал да говори само истината. Затова, където и да отидел, все го изпъждали. Казвал се Истинолюбко.

Най-подир отишъл той в един манастир, с надежда, че ще го подслонят. Игуменът, като го видял, попитал го отде е, що търси тука и защо е толкова изпаднал. Истинолюбко отговорил:

– Изпаднал съм и съм злочест, защото искам всякога да казвам правото. И затова отвсякъде ме гонят и пъдят.

– Да – рекъл игуменът, – не всички хора са като тези, които си срещал. Аз обичам истината и почитам хората, дето казват правото, затуй ще те прибера в манастира. Стой тука и нямай грижа за нищо.

Минали няколко дни. В манастира имало няколко непотребни животни и игуменът искал да ги продаде. Но се побоял да проводи на пазара някого от хората си, щото не бил сигурен дали ще му дадат всичките пари от продажбата. Тогава повикал Истинолюбко и му предал две магарета и един катър, да иде на пазара и да ги продаде.

Истинолюбко отишъл на пазара и зачакал да дойде някой и да ги купи. Чакал, чакал…

След време се явили купувачи, огледали животните и го попитали:

– Защо на едното магаре опашката е откъсната, а пък другото е толкова оскубано?

Истинолюбко отговорил:

– Магарето, дето му е откъсната опашката, е лениво и ляга в калта, и като го теглили за опашката да го вадят от калта, откъснали я. Магарето, дето е оскубано, е голям инат и не иска да върви. Затова от много бой му смъкнали козината. А катърът е много стар и даже куца.

На това купувачите му казали:

– Щом е тъй, животните не ги бива и не стават за работа.

– Ако да бяха за работа, игуменът щеше ли да ги продава? – отговорил Истинолюбко.

Като чули това купувачите, се оттеглили. Истината за животните се разчула из пазара и никой не ги купил. И вечерта Истинолюбко ги закарал обратно в манастира…

Игуменът, като видял животните, че не са продадени, попитал го:

– Защо ги връщаш, не се ли намериха купувачи?

– Идваха мнозина да ги гледат, да ги купят, но ме питаха за кусурите им и аз им казах правото – че ако бяха добри, нямаше да ги продавате – отговорил Истинолюбко.

Игуменът, разсърден, му рекъл:

– Приятелю, май имат право тия, дето са те пъдили отвсякъде! Ти не си бил човек за държане! Аз обичам правото, ама такова право, противно на интересите ми, не ми е драго! Затуй, побратиме, земи си главата и иди, където очите ти видят!

И тъй сиромаха Истинолюбко изпъдили и от манастира…

Поучително, нали? Ако приказката ви е харесала, ето и друга приказка за хора и животни – „Умният сиромах и гъските“.