Имало едно време един добър и честен стар човек. Живеел си той на село и на никого нищо лошо не правел. Докато един ден…

Станало студено и дядото отишъл в гората за дърва. Събрал клони и вършини. По едно време, тъкмо тръгвал да си ходи, гледа в една хралупа – торба с жълтици. Взел я и я занесъл в къщи. Отпърво решил да ги харчи по малко. Но после се замислил: „Тези жълтици не са мои, трябва да ги върна на собственика им“. Да ги върне но кой ли е той?

Питал дядото, разпитвал… Но никой нищо не знаел.

– Тия жълтици трябва да са на някои крадци – посъветвал го комшията. – Те сигурно живеят в гората и затова са скрили торбата там.

Върнал се дядото в гората да търси крадците. Вървял, търсил, гледал… По едно време срещнал неколцина юнаци.

– Здравейте, юнаци! Вчера намерих тук торба с жълтици. В село казаха, че трябва да са на крадците. Вие крадци ли сте?

– Не, дядо. Ние сме хайдути-комити. Ние не крадем, а убиваме лошите човеци и крадците. Вземаме им имането и го раздаваме на бедните.

– А къде да търся крадците?

– Ще отидеш в града, в общината. Кметът и управниците ще ти кажат какво да направиш.

На другия ден рано-рано дядото натоварил торбата с жълтиците на каручката, впрегнал магаренцето и тръгнали за града. По пладне пристигнали в общината.

– Добър ден – поздравил старецът. – Търся кмета и управниците.

– Тук сме, дядо, какво ни носиш?

– Нося торба с жълтици. Онзи ден я намерих в гората. В село ми казаха, че сигурно са я скрили крадци. Пак отидох в гората, търсих крадците, за да им я върна, но не ги намерих. Хайдутите ми заръчаха да дойда тук.

– Добре си направил, дядо! Ние сме честни управници и работим за благото на хората.

– А сега какво да правя?

– Остави торбата при нас. Ние ще я пазим, пък ти продължавай да търсиш крадците. Ако ги намериш до един месец, ела и ще ти я върнем обратно. Ако не ги намериш, пак ела. Но гледай да не закъснееш!

Оставил дядото торбата с жълтиците в града на кмета управниците и се върнал на село. Търсил крадците, питал, разпитвал… Никого не открил.

След месец пак отишъл в града да си прибере торбата.

– Добър ден, идвам за торбата с жълтиците!

– Каква торба, старче?

– Преди месец ви я оставих да я пазите докато намеря крадците.

– И намери ли ги?

– Не, никой не си признава, че е крадец и че торбата е негова. Сега идвам да ми я върнете.

– Нещо си се объркал, дядо. Тук няма никаква торба с жълтици.

– Как така няма? Нали ви я оставих? А ако крадците дойдат в къщи и си я поискат?

– Грешиш, дядо. Тръгвай по живо, по здраво, и се прибирай на село! Иначе ще те тикнем в кауша!

Натъжил се дядото и подкарал каручката. „Май намерих крадците. От кмета и управниците по-големи крадци няма“ – тъжно поклатил глава той.

Още  „Приказки за хора и животни“