Казват, че хората обеднявали. Че парите не им стигали. Но когато гледаш преливащите от леки автомобили улици, започват да те гризат съответните съмнения. Кола до кола, някои – лъскави, други – още по-лъскави…
Час пик. Градско кръстовище. Светофар. Задръстване. Всеки гледа да се промъкне в последната секунда преди жълтият цвят да бъде сменен от червен. И, както може да се очаква, се образува „тапа“. В „тапата“ се набиват на очи два могъщи джипа. Изчакват. А зад воланите им… Две кукли Барби! Досущ като извадени от приказка. Гледаш ту едната, ту другата…
Красотата си е красота. Руси гриви. Стройни фигури. Марков грим, още по-марково червило. Дълги нокти, блестяща ноктопластика. Искрящи зъби. Лебедови шии. Модно, икономично от гледна точка на разхода на плат облекло. Изваяни мигли. И бюстове… Еееееех!
„Какви красиви очи, уши, нос, гърло!“ – би изпъшкал съответният медицински специалист.
„Ще дам всичко, за да ги рисувам месеци наред, ден и нощ!“ – би се размечтал художникът.
„Ще ги възпея в нежна поема, а може би в роман – бестселър, в два тома!“ – би потънал в унес поетът- писател.
„Ще сътворя за тях най-нежната соната!“ – би застинал в сладък трепет зад рояла композиторът.
„Заслужават да ги увековеча в златни статуетки, обсипани с диаманти!“ – би промълвил скулпторът с разтреперени ръце.
„Ще получат най-главните роли в най-новата ми суперпродукция, без кастинг“ – би отсякъл с нетърпящ възражение тон режисьорът.
А обикновеният човек, автотенекеджията в кварталния сервиз, изчукал през живота си десетки огънати ламарини, би направил с тях това, което умее най-добре. И пак, и пак, и пак…
О миг, поспри!
Но мигът отмина, колите в тапата се размърдаха, двата джипа потеглиха. Едновременно. Единият засече другия. Барбитата успяха да спрат на педя една от друга. А после…
– Къде караш ма, овца! Защо ми сечеш пътя?
– А ти къде се вреш ма, патка недоскубана! Аз съм с предимство!
– Какво предимство бе, тъпанарке! Кой им дава книжки на малоумнички като теб?
– Затваряй си човката!
– Ти ли ще ми кажеш, ма!
Другите шофьори се изнервиха, засвириха клаксони… Със скърцане на зъби барбитата освободиха кръстовището…
…………
Послепис: Ако някъде прочетете, че суперскъпият грим е способен да прикрие всички недостатъци, не вярвайте! Това е просто реклама, не я възприемайте буквално!
Още случки и неслучки – в „Размисли за детската градина“.