„Мисля, следователно съществувам“  – тази сентенция на Рене Декарт е често повтаряна, обсъждана и коментирана. Можем ли да съществуваме без нашите мисли? Какво представляват мисленето и мисълта?

• Мисленето е велико достойнство и мъдростта се състои в това да говориш правдиво и вслушвайки се в природата, да постъпваш съобразно с нея (Хераклит).
• Когато човек мисли, той се съмнява; когато действа, е уверен (Анатол Франс).
• Да виждаш и да чувстваш значи да съществуваш, да мислиш, значи да живееш (Уйлям Шекспир).
• Не се срамувам да кажа онова, за което не се срамувам да мисля (Вергилий).
• Спорете, заблуждавайте се, допускайте грешки, но, за бога, мислете, дори погрешно, но сами (Готхолд Лесинг).

Връзка между мисълта и действието винаги има. Но преди да се предприеме нещо, трябва добре да се помисли. За последствията… и не само.

• Мисълта ражда действието (японска пословица).
• По-добре е да се мисли преди да се действа, отколкото след това (Демокрит).
• У глупаците езикът изпреварва мисълта (Изократ).
• По-добре цял ден да мислиш, отколкото цяла седмица да се трудиш напразно (финландска пословица).
• Остави мислите да узреят, но не и да презреят. Презрелите мисли, както и презрелите плодове, не са от полза (Виктор Юго).

Всички имат способността да мислят. И обикновените хора, и гениите. По-важното е какво се ражда като резултат от мисленето.

• Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят (Алберт Айнщайн).
• Много мисли, които са били считани за блестящи, са избледнявали под ярката светлина на печата (Пиер Буаст).
• Прекрасната мисъл губи своята цена, ако е изразена лошо, а ако се повтаря, предизвиква скука (Волтер).
• Силата управлява света, а не мисълта, но мисълта се използва от силата (Паскал).
• Великите мисли се раждат не толкова от велик ум, колкото от велико чувство (Фьодор Достоевски).

Можем ли да четем мислите на човека? Преобладаващото мнение е „не“. Е, все пак можем да се досетим какво и как мисли той в определени ситуации.

• Истинското огледало на нашия начин на мислене е нашият живот (Монтен).
• Колкото и да хитрува спекулативното мислене, две по две си остава четири, както винаги е било (Самюел Джонсън).
• Който мисли ясно, той също така се изразява ясно (Никола Боало).
• Ние по-охотно признаваме своите грешки в поведението, отколкото в мисленето (Гьоте).
• Когато човек мисли, той се съмнява; когато действа, вече е уверен (Анатол Франс).
• Разхвърляната мисъл прави с нашия ум същото, което би направил с нашия дом разхвърляният човек, поканен да поживее у нас (Люси Малори).

А ако помислим достатъчно задълбочено, ще съзрем истина и в кюрдската пословица: „Размишлението е хубаво нещо, но само с него не може да се живее“.