Имало едно време едно старо българско село. Селяните си живеели задружно, споделяли несгодите и си помагали, доколкото могат.
Селото си имало кмет. Кметувал цели десет години. И както почти всеки кмет по онова време, тормозел съселяните си, големеел се, угаждал на властта…
Най-накрая на селяните им дотегнало да търпят този изедник, та решили да го накажат. А после – да го изгонят и изберат друг кмет. Но какво наказание да му спретнат? Тогава най-умният сред тях след дълъг размисъл предложил:
– Слушайте, комшии, толкова години ни е ял имотите и пил кръвчицата… Хайде да го съблечем гол, па да го намажем с мед, после да го вържем на слънце за крушата на мегдана, та мухите да го ядат чак до вечерта!
Всичко били съгласни и речено – сторено. Донесли меда, съблекли кмета, намазали го хубавичко, вързали го за крушата и го оставили на мухите да го хапят.
Дълъг и горещ бил денят, събрали се много мухи, оси и други твари божии. Хапали, яли, след немного време цялото кметско тяло било покрито от главата до петите. Както се досещате, на кмета никак не му било приятно.
Селяните – доволни, подсмихвали се под мустак и накрая се разотишли по къщите си. Уговорили се да се съберат пак вечерта.
Само на един му дожаляло. Изчакал другите да се разотидат, извадил от пояса си кърпа и започнал да гони мухите. Ала намазаният кмет му забранил да прави това:
– Остави ги, приятелю! Недей ги пъди! Тези ме хапят от сума време и вече се наядоха. Ако ги прогониш, ще дойдат други, по-гладни. И съвсем ще ме изядат…
Селянинът се съгласил, прибрал кърпата и си отишъл у дома.
Привечер всички пак се сбрали на мегдана.
– Как си, кмете? – попитали го, – хубаво ли ти беше да те ядат мухите? Щото ти десет години ни яде!
Тогава селянинът с кърпата им разказал за случката. Най-умният се замислил и предложил:
– Съселяни, кметът си изтърпя мъките. Да го развържем, но нека не го гоним. Той вече се е наял и наситил. Ако го изгоним, ще дойде някой много по-гладен и ще ни дояде.
Така и решили да си остане същият кмет.
А кметът завинаги запомнил направената добрина и станал друг човек.
Друга приказка за хора и животни – „Кои са истинските крадци“.
