Нещата от живота

Забързаното ежедневие ни среща с различни хора. Някои внушават доверие още от пръв поглед. Изглеждат интелигентни, ерудирани, авторитетни… А други…

  • – Знаете ли каква е разликата между пиано и роял?
    – При пианото струните и механизмите са разположени вертикално, перпендикулярно на клавишите. То е по-малко и по-леко. При рояла всичко е разположено хоризонтално, той е много по-голям и по-тежък.
    – Сигурно сте музикант?
    – Не, хамалин съм.
  • – Не се ли срамувате? Имате вид на улегнал и сериозен мъж, а след 30-годишен брак се разведохте със съпругата си и се оженихте за друга, по-млада с 25 години?
    – Нищо не разбирате! Старата ме изтормози! Дай хапче, дай капки, пусни климатика, затвори прозореца, не дърпай завивката, краката ти са студени… А с новата няма проблеми – вечер излиза, сутрин се връща.. Цяла нощ спя като къпан!
  • Телефонът звъни. Съпругът вдига слушалката и след малко затваря.
    – Кой беше, скъпи? – пита съпругата.
    – Май е грешка. Някакъв, трябва да е от метеорологичния център, ме пита дали хоризонтът е чист.

Отново ни настига сезонът на простудите. Кашлица, хрема, температура… Да потърсим ли услугите на лекаря?

  • Предписаха ми лекарство. Купих го и прочетох листовката, нали така трябва да се прави преди употреба… Оказа се, че може да ме споходи сънливост, да се появят цветни петна пред очите, шум в ушите, нервност, повишаване на кръвното налягане, диария, гастрит, нарушена координация…
    Май ще оставя хремата да си мине сама!
  • Две жени си говорят:
    –  Избрах си нов семеен лекар!
    А другата отговаря:
    – Аз пък си избрах един несемеен!
  • В магазина:
    – Може ли кутия бонбони, но да не са скъпи.
    – За жена?
    – За лекар.
    – За благодарност, или за отмъщение?

Часовникът тиктака, отброява дни, седмици, месеци… А ние пак сме си ние, но…

  • Късна вечер. Възрастна двойка си ляга след края на филма по телевизията. Дядото бързо заспива.
    – Скъпи! – ръга го в ребрата бабата. – Преди години ти ме хващаше за ръката, когато си лягахме.
    Дядото я хваща за ръката и пак заспива.
    – Скъпи! – отново го буди бабата. – Преди години ме целуваше по бузата в леглото.
    Дядото с досада я целува и отново се унася.
    – Скъпи, събуди се! Спомняш ли си как след това нежно ме хапеше по ухото?
    – Ох, омръзна ми! – не издържа дядото, отмята завивката, става от леглото, слага си чехлите и излиза от стаята.
    – Миличък, къде отиде? – тъжно пита бабата.
    Ядосан глас от другата стая:
    – Търся си зъбите!
  • – Тате, ще ми обясниш ли какво е това „щастие“?
    – Ех, сине… Ще пораснеш, ще се ожениш, ще разбереш… Но вече ще е късно!
  • – Момче, ще ми помогнеш ли да пресека булеварда? – пита възрастна жена.
    – Почакайте, госпожо. След малко ще светне зелено.
    – На зелено и сама мога да пресека!
  • Кога завършва детството? Когато мама спре да крие бонбоните, а татко започне да крие ракията.
  • Мислите, че не изглеждате добре на снимката, която си направихте вчера? Погледнете я след 20 години и със сигурност ще си промените мнението!

Остават ви още няколко безценни минути почивка и желаете да се насладите на нова порция анекдоти? Прочетете „Накратко за вирусите, ваксините… и не само за тях“. Работата няма да избяга!