Забързаното ежедневие ни среща с различни хора. Някои внушават доверие още от пръв поглед. Изглеждат интелигентни, ерудирани, авторитетни… А други…
- – Знаете ли каква е разликата между пиано и роял?
– При пианото струните и механизмите са разположени вертикално, перпендикулярно на клавишите. То е по-малко и по-леко. При рояла всичко е разположено хоризонтално, той е много по-голям и по-тежък.
– Сигурно сте музикант?
– Не, хамалин съм. - – Не се ли срамувате? Имате вид на улегнал и сериозен мъж, а след 30-годишен брак се разведохте със съпругата си и се оженихте за друга, по-млада с 25 години?
– Нищо не разбирате! Старата ме изтормози! Дай хапче, дай капки, пусни климатика, затвори прозореца, не дърпай завивката, краката ти са студени… А с новата няма проблеми – вечер излиза, сутрин се връща.. Цяла нощ спя като къпан! - Телефонът звъни. Съпругът вдига слушалката и след малко затваря.
– Кой беше, скъпи? – пита съпругата.
– Май е грешка. Някакъв, трябва да е от метеорологичния център, ме пита дали хоризонтът е чист.
Отново ни настига сезонът на простудите. Кашлица, хрема, температура… Да потърсим ли услугите на лекаря?
- Предписаха ми лекарство. Купих го и прочетох листовката, нали така трябва да се прави преди употреба… Оказа се, че може да ме споходи сънливост, да се появят цветни петна пред очите, шум в ушите, нервност, повишаване на кръвното налягане, диария, гастрит, нарушена координация…
Май ще оставя хремата да си мине сама! - Две жени си говорят:
– Избрах си нов семеен лекар!
А другата отговаря:
– Аз пък си избрах един несемеен! - В магазина:
– Може ли кутия бонбони, но да не са скъпи.
– За жена?
– За лекар.
– За благодарност, или за отмъщение?
Часовникът тиктака, отброява дни, седмици, месеци… А ние пак сме си ние, но…
- Късна вечер. Възрастна двойка си ляга след края на филма по телевизията. Дядото бързо заспива.
– Скъпи! – ръга го в ребрата бабата. – Преди години ти ме хващаше за ръката, когато си лягахме.
Дядото я хваща за ръката и пак заспива.
– Скъпи! – отново го буди бабата. – Преди години ме целуваше по бузата в леглото.
Дядото с досада я целува и отново се унася.
– Скъпи, събуди се! Спомняш ли си как след това нежно ме хапеше по ухото?
– Ох, омръзна ми! – не издържа дядото, отмята завивката, става от леглото, слага си чехлите и излиза от стаята.
– Миличък, къде отиде? – тъжно пита бабата.
Ядосан глас от другата стая:
– Търся си зъбите! - – Тате, ще ми обясниш ли какво е това „щастие“?
– Ех, сине… Ще пораснеш, ще се ожениш, ще разбереш… Но вече ще е късно! - – Момче, ще ми помогнеш ли да пресека булеварда? – пита възрастна жена.
– Почакайте, госпожо. След малко ще светне зелено.
– На зелено и сама мога да пресека! - Кога завършва детството? Когато мама спре да крие бонбоните, а татко започне да крие ракията.
- Мислите, че не изглеждате добре на снимката, която си направихте вчера? Погледнете я след 20 години и със сигурност ще си промените мнението!
Остават ви още няколко безценни минути почивка и желаете да се насладите на нова порция анекдоти? Прочетете „Накратко за вирусите, ваксините… и не само за тях“. Работата няма да избяга!