Отново наближават празници. Всички тръпнем в очакване. Макар да знаем, че в тази вирусокосна година празниците може и да не са това, което бяха. Най-малкото защото дядо Коледа ще има затруднения при напълването на чувала… Но ние можем да си подарим (не)малко щастие, нали?

• – Момичета, вижте какви ботушки си купих. Струват 300 лева!
  – 300 лева? Ти луда ли си? Мъжът ти ще те убие!
  – Нека! Ама когато се явя с тях на оня свят, всички ще се пукнат от завист!
• – Ако не ми подариш шуба от норки, ще са самоубия! А погребението ще ти излезе по-скъпо!
  – По скъпо е, ама се плаща само веднъж!
•  Двойка отива в мола, за да избере ново палто за главата на семейството.
  След три часа се прибират с ботушки, чанта и кожена шуба за съпругата, къси чорапки, слип и промо-тишърка за съпруга…
•  Реших да си подаря нова шапка. Купих я. Погледнах се в огледалото. Видях, че оттам ме гледа кръгъл глупак. Свалих шапката, пак се погледнах в огледалото… Май причината не е в шапката…
•  Със съпругата ми си подарихме шампоани. Сега тя си мие краката с моя шампоан, а нейния използва за останалите части на тялото.
•  Двадесет лева!? Това не е подарък, а съчувствие…
•  – Ако не си решил какво да ми подариш – купи ми маркова козметика. Ще ти дам списък.
  – Така не е интересно, няма да си изненадана…
  – Искаш да ме изненадаш? Тогава можеш да добавиш и голям шоколад по твой избор.

Подаръците са си подаръци, но все пак е по-различно, ако можем да уловим златната рибка, нали?

• – Имате право на три желания – казала златната рибка.
  – Апартамент, кола и вила – това е първото ми желание…
•  Неприятностите в семейството започнаха, когато мъжът се похвали, че е хванал златната рибка. Извод: Ако по време на семейния живот хванеш нещо, по-добре си мълчи!
•  – Имаш ли някаква желание? – попитала златната рибка.
  – Само едно. Да потвърдиш пред жена ми, че наистина съм ловил риба с приятели.
•  Ще поискам от златната рибка да коригира зрението на съпругата ми. Тя винаги фиксира русия косъм на сакото, но не забелязва пожарния кран, когато паркира колата на заден ход…

Празниците са добър повод да си спомним отминалите години. И тогавашните мечти…

• Чета характеристиката на съпруга ми от детската градина: „Обича да си похапва, обича да се разхожда, обича да спи…“. Да… 50 години минаха, но уви, нищо не се е променило…
•  – Скъпи, по цял ден пера, чистя, готвя… Чувствам се като Пепеляшка!
  – И защо се оплакваш? Нали ти обещах, че с мен ще живееш като в приказка?
•  Когато беше на три годинки, Пепи обичаше да тича голичка по брега. Сега вече е на петдесет и три, но бутилка шампанско е напълно достатъчна да я върне в детството.
•  Ако си млад, градиш планове за бъдещето. В зряла възраст плановете са за следващата година. А на стари години просто си правиш план за деня…
•  – Ех, внучке, внучке… Защо през моята младост не шиеха полички като твоята… Такъв дядо щеше да си имаш…
• Двама възрастни мъже седят на пейка в парка. Покрай тях преминава млада тийнейджърка.
  – Набора, наборе… Едно време, когато покрай мен минаваха такива хубавици, веднага усещах нещо там, долу… Сега не усещам нищо. Днес госпожиците не са това, което бяха…

Искате още подаръци? Прочетете „За логиката на жените и мъжете“!