Имало едно време… Всички приказки започват така. Тази също. Тя ще ни разкаже за Правдата и Кривдата. И за едно от техните приключения. Не знаете кои са Правдата и Кривдата? Попитайте баба и дядо!

Та веднъж Правдата и Кривдата тръгнали за съседното село. Вървели по стръмната пътека през гората, по прашния път през полето… Пътят бил дълъг, слънцето препичало, та ожаднели и огладнели. Преброили грошовете в кесията и решили да похапнат. За щастие скоро пред тях се показала механа. Поизтупали праха от дрехите си, влезли и поздравили механджийката.

– Какво ще желаете да похапнете? – посрещнала ги тя.

Първом поискали студена водица, после си заръчали и манджа, и винце, и хлебец… Яли и пили, колкото могли.

Като взели да излизат, механджийката ги попитала:

– Ядохте, пихте, а кой ще плаща?

Кривдата се обърнала към нея и сърдито й рекла:

– Аз нали ти платих? Или още веднъж искаш да ти се плаща?

Жената се смаяла, зер никакви пари не й били дали. Рекла:

– Аз нито от тебе, нито от другиго съм вземала пари, задето ядохте и пихте!

– Не е вярно – сърдито тропнала с крак Кривдата, – аз ти платих!

– Не си ми давала нищо, бе джанъм, каква е тази работа? – продължавала да се чуди механджийката.

– Не, аз ти платих! – викнала отново Кривдата, – повече няма за какво да се разправям с теб.

И тръгнала да си ходи. Тогава механджийката се обърнала към Правдата, която тихичко стояла встрани:

– Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш? Нищо ли няма да кажеш?

– Че какво да кажа… Нали и аз ядох и пих – тъжно я погледнала Правдата.

И това се случва по широкия свят, уви…

Друга приказка за хора и животни – „Наказаният кмет“.