Млада майка прибира детето си от детската градина. То тъжно подсмърча. „Какво има?“ – пита го майката. „Набиха ме!“ – отговаря то. „Кой те наби?“ – учудва се жената. „Едно мило детенце“.
Вече не си спомням дали това е действителен случай, или е част от градския фолклор. Ала си заслужава човек да се замисли за детската градина днес.
Град като град. Голям, но има и по-големи. Разхождам се в парка, който е част от планината. Наслаждавам се на зеленината и спокойствието. Погледът ми попада на табелки, забити около алеите. Разбирам, че са ни подарък от децата от детска градина… ще прескоча името, защото иначе трябва да слагам знак за продуктово позициониране.
„Плюенето на семки е нелицеприятно.“
Мили дечица… Знаете ли какво означава думичката „нелицеприятен“? Интернет ми подсказа, че значението е „безпристрастен, неутрален“. Понякога неправилно се употребява като синоним на „грозен“, „неприятен“. Изкушавам се да споделя един цитат по темата, който открих в „Блогът на Лулчев“: „Прочее, не можеш да кажеш, че примерно ситуацията е нелицеприятна, когато имаш предвид, че е „грозна“ или „не за пред хора“, ама ти се ще малко „по-така“ да се изразиш, пък не успяваш друго да измислиш“.
„Твоята торбичка не е обяд за птичка.“ Сигурен съм, че птичките не обядват с торбички. Е, понякога могат да се изкушат от съдържанието им.
„Дъвката си в коша изхвърлете и замята опазете.“ …„Или си я прибери, ако кош не виждаш ти“ – бих добавил, пробуждайки детското в мен.
„Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята!“
В детската градина изучават Сократ? Ха сега де! Шах и мат! Изпаднах в бурен размисъл. Кой съм всъщност? Само за себе си ли живея? Ако е така, какво ме чака? Кой ще ни оценява, с какъв кантар ще ни теглят? Как ли ще се извърши процедурата по „разтоварване“ на земята? Кои ще останат под слънцето и под синьото небе? „Златният“ милиард?
Табелката мълчи. Едва ли и децата от детската градина имат отговори на тези въпроси. Може би като пораснат, ще имат, а може би – не?
Ех, дечица мили, ех, възпитателки още по-мили… Защо просто не закачихте на околните дървета къщички за птички? Така поне щяхте да сте сигурни, че един ден няма да станете „излишен товар на земята“… Уви, върху къщичките няма достатъчно място за реклама на детската градина, но съм сигурен – птичките ще бъдат благодарни!
Още случки и неслучки – в „Граждани на света“.
