След смъртта е късно да се мисли за лекар

„След смъртта е късно да се мисли за лекар“ – това е мисъл на Антонис Ван Дайк, фламандски живописец.

Животът и смъртта… Младостта и старостта… Какво е отношението ни към живота? Какви са целите и идеалите ни? Все въпроси, които предизвикват размисъл. Поне у тези, които все още не са загубили способността си да мислят.

  • Живот без полза е преждевременна смърт (Йохан Волфганг Гьоте).
  • Нищо не струва онзи, който не е полезен на никого (Рене Декарт)
  • Да се живее лошо, неразумно, невъздържано и порочно значи не да се живее зле, а бавно да се умира (Демокрит).
  • Ние се научаваме да живеем, когато животът ни вече е преминал (Мишел дьо Монтен).
  • Два пъти не се живее, а много са онези, които и веднъж не умеят да живеят (Фридрих Рюкерт).

Някои се радват на живота си. Други непрекъснато се оплакват. Трети завиждат на нечий живот, оценявайки го през собствения си поглед…

  • Великата наука да живееш щастливо е да живееш само в настоящето (Питагор).
  • Животът на човека преминава в разбор на миналото, в оплаквания от настоящето и в страх за бъдещето (Антоан дьо Риварол).
  • Радвай се на живота, без да го сравняваш с живота на другите (Жан-Антоан дьо Кондорсе).
  • Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар даже на утрешния ден (Сенека).
  • Животът ни е кратък, защото го употребяваме глупаво (Сенека).
  • Ние не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем (Сократ).
  • За да не ни се струва животът непоносим, трябва да привикнем към две неща: към раните, които времето ни нанася, и към несправедливостите, които причиняват хората (Никола Себастиан Шамфор).
  • Животът на някои хора напомня отливи в морско пристанище: колкото по-далеч отиват, толкова повече кал се открива на дъното (Остин О‘Мели).

Имаме ли рецептори да се наслаждаваме на живота? Или за нас той е безкраен скучен път, който трябва да извървим?

  • От живота трябва да се наслаждаваш като от превъзходно вино – глътка по глътка, на почивки. Даже най-хубавото вино губи за нас всяка прелест и ние преставаме да го ценим, когато го пием като вода (Лудвиг Андреас Фойербах).
  • Има само две форми на живот: гниене и горене. Страхливите и алчните ще изберат първата, храбрите и щедрите – втората. На всеки, който обича красотата, е ясно къде е величественото (Максим Горки).
  • Животът не е горчив за онзи, който е убеден, че и изобщо да не живееш – не е беда (Епикур).
  • Повечето от хората пропиляват половината от живота си, за да направят другата половина нещастна (Жан дьо Лабрюйер).
  • Животът е трагедия за този, който чувства, и комедия за онзи, който мисли (Жан дьо Лабрюйер).
  • Нека се опитаме да живеем така, че в смъртния ни час даже и гробарят да съжали за нас (Марк Твен).

Живот на младини, живот на старини… Каква е тайната на щастливата старост? Може би ще я открием в древноиндийския афоризъм: „Живей на младини така, че да бъдеш щастлив на старини“.

 

Още мисли и афоризми – в „Животът е заем, а не подарък“.