Какво ли не се случва по широкия свят! Животът ти тече, чертаеш различни планове, а съдбата понякога такива шегички ти извърта.

• В съда:
  – Обвиняемият, имате думата!
  – Прибирам се аз от командировка радостен, че ще бъда отново с прекрасната си жена. Звъня на вратата. Никой не отваря, чувам някакъв шум, тракат се врати… Пак звъня, пак не ми отваря. Започнаха да ме изпълват всякакви съмнение. Отново звъня, блъскам по вратата… Най-после благоверната отключва. Влизам, поздравявам, а тя уж усмихната, пък нещо гузна ми изглежда. Взе да ми просветва. Изревах „Казвай къде е“, защото, както разправят, май не й е за първи път. Поглеждам през прозореца – някакъв тип тича отдолу само по гащета. Работата ми се изясни, причерня ми, грабнах шкафа и с все сила го запратих през прозореца върху него. Чух как шкафът се сгромоляса на плочките…
  – Потърпевшият, имате думата!
  Потърпевшият, здрав мускулест младеж с превързан крак, започва да разказва:
  – Денят бе топъл и спокоен. Както всеки път реших да потичам из квартала. Тичам си аз и чувам някакви викове от съседния блок. Поглеждам нагоре и се ужасявам – към мен лети голям шкаф. Опитах се да отскоча встрани, но шкафът се  превъртя, удари ме, а няколко трески се забиха в крака ми.
  – Свидетелят, имате думата!
  По пътеката бавно и внимателно придвижват инвалидна количка. В нея – мъж, целият обинтован и гипсиран. В бинтовете на главата са оставени процепи за очите, носа и устата. Той поглежда съдията и с мъка започва да говори:
  – Кротувам си аз в шкафа и изведнъж…

Хората с добра душа винаги са се стремили да помогнат на ближния си. Понякога това се оценява. В други случаи добрите намерения могат да ти докарат големи неприятности.

• Днес той е щастлив. Жена му бе отпътувала с приятелки на шопинг в съседния град. Имаше на разположение няколко щастливи и спокойни часа. Реши да отиде на разходка в гората, а ако има късмет, да набере и гъби.
  Речено – сторено. В гората бе тихо и прохладно, птичките пееха, а тревата бе зелена. Той пристъпваше внимателно, за да не пропусне някоя гъба и изведнъж – пред него се показа голяма грозна жаба. Тъкмо се двоумеше дали да я настъпи, когато, о, чудеса – жабата заговори с човешки глас:
  – Бъди добър, не ме убивай! Вземи ме със себе си, ще ти се случат много хубави неща!
  Колко му трябва на човека с добро сърце – една блага дума и е готов на всичко. Сложи жабата в кошницата при гъбите и тръгна обратно за дома. Прибра се, похапна, нагости и жабата и се отпусна на дивана.
  – Дай ми да се сгуша до теб – помоли го жабата. – Студено ми е, би ли ме стоплил?
  Човекът с добро сърце изпълни молбата и взе в ръце жабата. И тогава… точно както се случва в приказките, тя се превърна в красиво стройно синеоко русо момиче! Момичето го дари с топъл поглед, изпълнен с признателност, нежно се сгуши в него и го целуна. В този миг, както вече се досещате,  вратата се отвори. Жена му ахна и изпусна на земята всичките единайсет пакета.
  – Не е това, за което си мислиш! – заоправдава се мъжът.
  – Не е ли? А коя е тази кикимора и какво търси гола на дивана до теб?
  – Ами… бях в гората за гъби. И изведнъж – виждам в краката си жаба…

Дали му повярваха? Вие бихте ли повярвали на такава история? Запознати разказват, че мъжете в квартала още от следващия ден започнали прилежно да се грижат за междублоковите пространства. Защото някой бил чул как друг бил видял че след скандала от прозореца на клетника била излетяла някаква жаба…

Съпругата ви е в мола и имате време за още анекдоти? Ако наберете достатъчно смелост, прочетете „Козелът и орлицата“!