Днес ще разсъждаваме за ума и разума. Кой човек е умен? Който има повече пари? Който е извор на гениални идеи? Който е полезен на света? Който е полезен на себе си?

• Великите умове поставят пред себе си цели. Останалите действат съобразни желанията си (Уошингтън Ървинг).
• Силен ум, преследващ практически цели, е най-добрият ум на земята (Гьоте).
• Можеш да имаш голям ум и да не бъдеш умен, както можеш да имаш голям нос и да си лишен от обоняние (Василий Ключевски).
• Великите умове си приличат (Волтер).
• Сърцето може да увеличи ума, но умът не може да уголеми сърцето (Анатол Франс).

Можем ли да придобием повече знания? Безспорно, да. Но дали това означава, че сме станали по-умни?

• Природният ум може да замени всяко образование, но никакво образование не може да замени ума (Артур Шопенхауер).
• Многознанието не научава хората да бъдат умни (Хераклит).
• Ум, който няма определена цел, се губи. Да бъдеш навсякъде означава да не бъдеш никъде (Монтен).
• Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава (Николай Чернишевски).
• Живеем в свят, където един глупак създава много глупаци, а един мъдрец – твърде малко мъдри (Георг Лихтенберг).

Според преобладаващото мнение разумът е способността да се мисли, да се обобщава и осмисля. Разумен ли е умният човек? А умен ли е разумният?

• Разумът на човека прилича на земното кълбо, което той обитава: половината му е потопена в мрак, а другата половина е осветена (Робеспиер).
• Разум! Кога най-после ще завърши твоето толкова дълго непълнолетие? ( Уйлям Хазлит)
• Последният извод на разума е признанието, че има безкраен брой неща, които го превъзхождат (Паскал).
• Всички ние плуваме по вълните на океана. Разумът ни служи като компас, а страстите – като вятър, който ни тласка (Александър Поуп).
• Искаш ли да бъдеш умен, научи се да питаш разумно, да слушаш внимателно, да отговаряш спокойно и да преставаш да говориш, когато няма повече какво да кажеш (Йохан Лаватер).
• От ум до разум има много по-голямо разстояние, отколкото предполагате (Наполеон Бонапарт).

Лесно ли е да постъпиш разумно? А кое всъщност е разумното?

• Човек има три пътя да постъпи разумно: първият, най-благородният – размишлението; вторият, най-лекият – подражанието; третият, най-горчивият – опитът (Конфуций).
• Срещат се глупави хора и при наличие на ум, но няма глупави при способност да разсъждаваш (Франсоа дьо Ларошфуко).
• Има две крайности: да не слушаш разума или да слушаш само него (Паскал).
• Не е ли разумът, който ни предпазва от нетърпимост и фанатизъм? (Жан-Жак Русо).
• По-добре да бъдеш нещастен с разум, отколкото щастлив без разум (Епикур).
• Не е лесно да убедиш хората да се ползват от разсъдъка вместо от очите си (Бернар дьо Фонтенел).

В заключение – една персийска пословица: „Усърдният стремеж да изглеждаш умен ти пречи да бъдеш такъв“. Съгласни сте, нали?

Още мисли и афоризми – „Мисля, следователно съществувам“.