Човек – дали това звучи гордо?

Някога Максим Горки в пиесата си „На дъното“ бе написал: „Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!“. Днес в рубриката ни „Мисли и афоризми“ ще разсъждаваме за човека. За човеците около нас и за човеците изобщо. Как изглежда човекът в собствените си очи и как – в очите на другите. Дали човек е съвършен, или не…

Има хора, приличащи на нули. На тях винаги им е нужно да вървят след други цифри (Оноре дьо Балзак).
Човекът е нещо несъвършено, което винаги се стреми към нещо по-добро и по-велико от себе си (Рене Декарт).
Човекът не се създава от обстоятелствата, обстоятелствата се създават от човека (Бенджамин Дизраели).
Много по-лесно е да опознаеш човека въобще, отколкото който и да е човек в частност (Франсоа дьо Ларошфуко).
Броят на хората, погубили сами себе си, е много по-голям от броя на хората, погубени от други (Джон Лебок).
Хората не всякога са това, което изглеждат (Готхолд Ефраим Лесинг).
Истинското предназначение на човек е да живее, а не да съществува (Джек Лондон).

Лесно ли е да бъдеш човек? А да останеш човек? Как човек може да бъде спасен?

Да станеш човек е изкуство (Новалис).
За спасението на човек може да му се причини и болка (Публий Сир).
Човекът трябва да разбере, че той е творец и господар на света, че той е отговорен за всички нещастия на земята и че на него принадлежи славата за всичко хубаво, каквото има в живота (Ромен Ролан).
Никакви разсъждения не са в състояние да покажат на човек пътя, който той не иска да види (Ромен Ролан).
Ако се различавам от теб, това не само не те ощетява, но те и обогатява (Антоан дьо Сент-Екзюпери).
Като най-съвършен между хората може да се счита онзи човек, който се стреми към усъвършенстване. Като най-щастлив може да се счита онзи, който съзнава, че вече е постигнал целта си (Сократ).

Много ли е нужно на човек, за да е щастлив? Можем ли да опознаем човека?

В света се срещат четири вида хора: влюбени, честолюбиви, наблюдателни и глупаци. Най-щастливи са глупаците (Иполит Тен).
На човека са нужни само три метра земя? Не на човека, а на трупа! На човека е нужно цялото земно кълбо (Антон Павлович Чехов).
Адам е бил човек. Той пожелал ябълката от райското дърво не защото е била ябълка, а защото е била забранена (Марк Твен).
Ако поразмислим добре, всички сме голи под дрехите (Хайнрих Хайне).
Човекът е индивидуално животно, чиито способности са ограничени, а желанията – безкрайни (У. Хезлит).
Цената на хората е като цената на елмазите: до известна големина, чистота и блясък те имат точна, веднъж завинаги установена цена; зад тази граница цената им е невъзможно да се определи, поради което не се намират за тях купувачи (Никола Шамфор).
Ние знаем какво сме, но не знаем какво трябва да бъдем (Уйлям Шекспир).

А като гледаме хората около нас, ежедневно се убеждаваме в правотата на руската пословица „Всеки се ражда, но не всеки става човек“, уви…

Още мисли и афоризми ви предлагаме в „След смъртта е късно да се мисли за лекар“. Приятно четене!